Истории за това как хората се забиват в асансьора в най-важния за тях момент, аз самата често чета в списания. В моята къща асансьорът също ме зарадва няколко пъти, като спря между етажите. Но тя не очакваше улов в навечерието на Нова година.
Карам с красива рокля, блестяща от злато, с коса, грим, бутилка шампанско за приятел, който прави парти. Възхищавайки се на огледалото на асансьора. На 11-ия етаж към мен се присъедини млад мъж, който приличаше на куриер в дрехите си.
В района на 8-ми етаж асансьорът отвратително изскърца и се изправи. "Да тръгваме!" - каза младежът.
Ужасен съм, че мога да празнувам празника в асансьора, започнах неистово да натискам бутоните, след това да ритам стените на асансьора.
Младият мъж беше по-спокоен от мен и каза: „Напразно си ти, момиче! Ако имаше шанс асансьорът да се отвори, тогава след подобни действия просто го унищожихте! ”.
Той натисна бутона, за да комуникира с оператора на асансьора, но никой не отговори в другия край на линията. Разбира се, би било странно да се намери луд, който седеше в асансьора няколко часа преди Нова година.
„Е, успокойте се! Скоро тук ще стане горещо, така че свалете палтото си! " - като каза това, младежът свали сакото си и седна на него.
Не знам защо, но от очите ми потекоха сълзи. Някак ми беше много жал за себе си.
- Казвам се Сергей! Предлагам да се опознаем, за да не кажем на внуците по-късно, че са отпразнували Нова година с непознат.
- Олга. Мислите ли, че няма шанс ние като хора да отпразнуваме празника?
- Да се срещаме като хора. Само необичайно - Сергей се засмя.
- Имам шампанско.
- Чудесно, но имам още една пица от не доставените. Да седнем перфектно!
Наистина седяхме перфектно с куриера: дрънкахме чаши с пица, играехме в градове, загатвахме, дори се опитвахме да призовем дух. Заспах вече в обятията на Сергей на пода на асансьора. В тази форма ни „отвориха“ в 7 сутринта. Картината беше доста интересна: бляскава разрошена дама, под която лежеше куриер, празна кутия за пица и бутилка шампанско. Добре е, че операторът на асансьора не ни засне по телефона, в противен случай щеше да се наложи да изкупим компрометиращи доказателства.
Когато се сбогувахме със Сергей, си обещахме, че няма да използваме асансьора на 31 декември!
